Правила за достъп на журналисти
Окръжен съд Варна

Индекс на статията

 

ИЗ „НАРЪЧНИК ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ С МЕДИИТЕ“ 2015 г.
към Комуникационна стратегия на съдебната власт 2014-2020

Стратегията е изготвена в рамките на проект “Укрепване на капацитета на ВСС за по-добро управление на комуникационните процеси и повече прозрачност в дейността на съдебната власт”, договор №К13-15-1/04.12.2013 г.

Правила, приложими по време на съдебната фаза на наказателното производство

4.1. Публичният характер на съдебните заседания е основен правен принцип, уреден в чл. 121, ал. 3 от Конституцията на РБ. Принципът, според който правосъдието трябва да се осъществява по публичен начин, е уреден и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията);

4.1.1. Всяко лице има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, както е гарантирано в член 8 от Конвенцията. Това право трябва да се съпътства от свобода на изразяване, включително правото на всеки човек да получава и предава информация3;

4.1.2. Принципите в (4.1.) и в (4.1.1.) имат еднаква тежест. От съда, който гледа делото, зависи как да се намери баланс между свободния достъп до съдебната зала и защитата на другите права, посочени в Конвенцията, при положение, като се има предвид, че публичният характер на съдебните заседания неизбежно води до нарушаване, в известна степен, на задължението да се зачита личният и семейният живот;

Свободата на изразяване е уредена в член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

В съответствие с член 6 от Европейската конвенция за правата на човека: "пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието".

По принцип, това са същите основания, на които свободата на изразяване може да бъде ограничена, както е предвидено в член 10 от Конвенцията, Фактори, които са от значение при вземането на решение дали да се ограничи или забрани достъпа до съдебната зала: правото на страните в производството на зачитане на личния и семейния живот; поддържане на реда в съда; националната сигурност; естеството на делото (наказателно, гражданско или административно); правото на всеки човек на справедлив съдебен процес; презумпцията за невиновност; фактът, че страните се влияят от присъствието на медиите, особено на аудиовизуалните медии; необходимост съдебната власт да функционира правилно; авторитетът, независимостта и безпристрастността на съдията.

4.2. Заседанията трябва да бъдат достъпни за всички, включително и за медиите. Въпреки това, съдът трябва да прецени, в зависимост от случая, дали достъпът на обществеността до съдебната зала трябва да бъде ограничен или отказан. Председателят на състава има право да налага забрани или ограничения в зависимост от характера на висящото дело. Ако председателят на съдийския състав реши да откаже достъп на обществеността и на представителите на средствата за масова информация до съдебната зала по време на заседанието, той е длъжен във всички случаи да оповести причините за това си решение;

4.3. Ако присъстващите лица надхвърлят капацитета на съдебната зала, председателят на състава може да реши да ограничи достъпа. Независимо по какъв критерий се решава кой може и кой не може да присъства на съдебно заседание, в съдебната зала трябва да останат и няколко представители на медиите.

5. Общи правила за присъствието на медиите в съда и достъпа им до съдебни заседания

5.1. Публичните съдебни заседания винаги са достъпни за журналисти без технически средства за запис;

5.2. Съдебните заседания са закрити (непублични), когато това е предвидено по закон или всеки път, когато председателят на състава е обявил, че заседанието е закрито, като е посочил основанията на закона;

5.3. В съдебната зала може да се заснема филм, да се правят снимки и аудиозаписи само със съгласието на председателя на съдийския състав. Фоторепортерите и радио- и телевизионните екипи трябва предварително да поискат съгласие за достъп до съдебната зала (препоръчително 24 часа преди заседанието) от службата за информация и връзки с обществеността на съда, като трябва да се посочат случаите, за които те желаят да направят записи;

5.3.1. Ако им бъде предоставен достъп до съдебната зала, представителите на медиите имат право да направят видео- и аудиозаписи по време на съдебното заседание със съгласието на председателя на съдийския състав на един или няколко от следните моменти: съдийският състав влиза в залата, председателят на съдийския състав открива заседанието – не повече от 2-3 мин.

Председателят на съдийския състав решава до каква степен средствата за масова информация могат да записват и други части от съдебното заседание, различни от горепосочените. Относно горепосочените ситуации, председателят на съдийския състав е длъжен да попита съдебните заседатели, секретаря, страните по делата, вещите лица и преводачите дали не възразяват да се прави запис на одобрените моменти. Тези моменти, срещу които едно от лицата, посочени в този параграф, е възразило, не могат да бъдат записвани;

5.3.2. Не е позволено съдебните заседания да се излъчват на живо;

5.3.3. Не се разрешава да се излъчват записи или изображения, получени без съгласието на председателя на съдийския състав. В случай на нарушаване на тази забрана следва да се уведоми Съвета за електронни медии /СЕМ/;

5.3.4. Препоръчително е видео- и аудиозаписите, както и фотографирането да става от едно и също положение. Съдът може да постави условие как конкретно да бъдат подредени в съдебната зала, за да се гарантира добра институционална атмосфера. С оглед нормално протичане на производството, съдът има право да реши, че допуска само ограничен брой телевизионни екипи, по реда на постъпилите заявки;

5.3.5. Ако представителите на средствата за масова информация не са допуснати в съдебната зала, фоторепортерите имат възможност да правят снимки, а снимачни екипи имат право да снимат преди началото на съдебното заседание, ако е постигнато предварително съгласие и разрешение за снимане от всички посочени в 5.3.1. страни;

5.3.6. Представителите на средствата за масова информация имат право да правят записи извън съдебната зала на места в сградата на съда, които изрично са определени за тази цел от председателя на съда чрез службата за информация и връзки с обществеността.

7. Правила за писмени заявки от медиите във връзка с информация от обществен интерес от съдебни заседания по наказателни производства

7.1. Делата се гледат публично, освен когато законът предвижда друго. На етап съдебно производство представителите на медиите имат по-широк достъп до информация от обществен интерес, която произлиза от наказателни дела, отколкото на досъдебната фаза;

7.2. Предоставянето на информация от обществен интерес в съдебната фаза може да бъде ограничено в името на морала, на обществения ред или националната сигурност, когато го изискват интересите на непълнолетни лица или с цел защита на личния живот на страните или на други лица. Правото на свободен достъп до информация от обществен интерес може да бъде ограничено и когато при специални обстоятелства съдът счита, че публичността би могла да навреди на интересите на правосъдието;

7.3. По искане на представителите на медиите може да се предостави информация за определената дата на първото съдебно заседание и за следващите дати, за етапа на делото. Предоставя се информация за хода на съдебното следствие, прения, произнасяне, за разпоредените от съда действия по време на заседанията - допускане или получаване на експертиза, разпит на страни и свидетели, произнесени решения;

7.4. Представителите на средствата за масова информация могат да се запознаят с материалите по висящи дела в съда, със съгласието на председателя на съдийския състав, спазвайки реда на заявките и мерките, предназначени да гарантират целостта на документите и то само до степен, до която е възможно да бъдат предоставени. Тези заявки подлежат на одобрение от ПР експерта на съда, който следва да се консултира с председателя на състава или, в негово отсъствие, с председателя на съда;

7.4.1. На представителите на медиите може да се откаже достъп до материалите по делото въз основа на изключенията в 7.2., и отказът трябва да бъде мотивиран;

 


Достъп до информация за дела

          Журналистите могат да направят справка само по дела, по които има влязъл в сила съдебен акт, след писмено разрешение на съдията-докладчик или председателя на съответния съд (в случай, че е невъзможно разрешението да бъде дадено от докладчика). За целта се попълва стандартна бланка по утвърден образец, за издаване на разрешение за достъп до конкретно дело.

Бланката се представя от репортера на деловодителя и е основание за предоставяне на достъп до съответното дело или част от него.

           Журналистът се запознава с материалите по делото в присъствието на завеждащия връзки с обществеността или друг съдебен служител в стаята за четене на дела. Бланките се съхраняват в специален регистър при завеждащия връзки с обществеността.

video cam cat

Фотоапарати и камери в съдебната зала

            Видеозаписи и фотографии в съдебната зала, по време на съдебно заседание, се правят само с разрешение на председателя на състава, разглеждащ делото, към което има проявен интерес и със съгласието на страните - участници. Снима се само през първите 3 минути след влизане на съдебния състав в заседателната зала. Съгласно чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България - никой не може да бъде фотографиран и филмиран без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие. Заявеното от страните съгласие да се заснемат кадри от процеса се записва в протокола за заседанието.

При заявено желание от страна на медиите и след разрешение от председателя на съда, в определен ден и час може да се осигури свободен достъп до залите в съда (когато в тях не се провеждат заседания) и коридорите на палатата. В този случай могат да се заснемат кадри, които да се използват за онагледяване на материали, когато репортерите не са били в състояние да присъстват на място при разглеждане на конкретно дело.

            Правенето на звукозаписи в съдебна зала по време на заседание е недопустимо. Основният принцип в наказателното право е, че дадено лице се счита за невинно до доказване на неговата вина с влязла в сила присъда (презумпцията за невиновност). Ако има разрешение свободно да се разпространяват записи, направени по време на заседание, които могат да помогнат да се идентифицира обвиняемият, преди да бъде произнесена присъдата, това може да предхожда произнасянето на решението. Съществува риск в случай, че съдът постанови оправдателна присъда, замесеното лице вече да е осъдено от общественото мнение, на базата на снимки от медиите.

Ето защо, и на този етап е приложимо правото на справедлив съдебен процес.

По време на съдебното заседание стават известни данни, които са от личен характер. Ето защо, за да се защити личният и семейният живот на жертвите на престъпления, не е позволено против волята им да се правят записи, в които фигурират.


Според чл. 32. от Конституцията на Република България личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание, или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.

Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.

Съгласие не се изисква, когато:

- изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;

- изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;

- изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.

- за използването на произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.


Според Закона за защита на личните данни обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

Забранено е обработването на лични данни, които:

1. разкриват расов или етнически произход;

2. разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели;

3. се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.

Изключения:

1. обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство;

2. физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие за обработването им, освен ако в специален закон е предвидено друго;

3. обработването е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, за което тези данни се отнасят, или на друго лице и състоянието на физическото лице не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това;

4. обработването се извършва от организация с нестопанска цел, включително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, в хода на законосъобразната й дейност и с подходяща защита, при условие че:

а) обработването е свързано единствено с членовете на тази организация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели;

б) данните не се разкриват на трети лица без съгласието на физическото лице, за което те се отнасят;

5. обработването се отнася до данни, публично оповестени от физическото лице, или то е необходимо за установяването, упражняването или защитата на права по съдебен ред;


 

Според Закона за достъп до обществена информация обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Искане за предоставяне на достъп до обществена информация

Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление /и в случаите, когато е направено по електронен път/ или устно запитване.

Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа:

1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя;

2. описание на исканата информация;

3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация;

4. адреса за кореспонденция със заявителя.

Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:

1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;

2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;

3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.