История
Окръжен съд Варна

Непосредствено след преминаването на руската армия през река Дунав започва изграждането на държавната организация на България. Тези функции са възложени на гражданското управление, формирано при главнокомандващия на руските войски. Негова основна задача е замяната на турската власт в освободените територии с нова администрация.

Стремежът е да не се оставят завзетите области без управление и да се допусне анархия. Княз Черкаски, добре разбира, че основната задача на гражданската администрация се състои в това не само да се разруши съществуващият в България ред, а по-важното е да се прекрати произволът на турската администрация. В своето изказване на съвещанието в Императорската главна квартира на 28 май 1877 г. той заявява: “Аз желая само да създам силна администрация, да въдворя ред и да дам възможността на населението да урежда своите обществени и частни дела при тържеството на новите християнски принципи на управление; всичко останало бих искал да предоставя на българския народ, който след това да се оправя с финансовите, съдебните и други дела…, а в бъдеще връзката с освободителката Русия трябва да се основава на висши съображения, а не на дребнаво и дотегливо вмешателство във вътрешните дела.” Императорът Александър I добавил: “Аз именно това желая.”

На 19 февруари 1878 г. княз Черкаски внезапно починал. За ръководител на Временното руско управление след неговата смърт е назначен княз Дондуков-Корсаков. Под негово ръководство се изграждат основите на българската държава, като се организират централно управление, войска и полиция, съдебна власт, финансова, просветна и здравна система, местно самоуправление. Началото на изграждането на съдебната система в освободена България се поставя с Временните правила за устройството на съдебната част в България, издадени на 24 август 1878 г. Те са основополагащи за развитие на съдебната система до създаването на първия Закон за устройство на съдилищата в България, публикуван в Д.в., бр. 47 от 2 юни 1880 г. Съгласно Временните правила съдоустройството в България било подчинено на следните изисквания: да се избягват излишни нововъведения и да се използват онези порядки, които не противоречат на новата власт и на християнския характер на държавата; равнопоставеност при заемане и избор на съдебна длъжност; независимост на съда от административната власт; свобода на защитата на подсъдимите и т. н. 

На основание на Временните правила в Княжество България се създават следните видове съдилища: Селски, където се разглеждали граждански спорове и наказателни дела, които по закон можели да завършат със спогодба. Тези съдилища, наричани съвет на старейшините, се състояли от по 3-ма до 12 изборни членове. Те са една древна форма на християнски съд, прилагали са българските юридически обичаи и са помирителни.

Според Временните правила от 24 август 1878 г. се създават Окръжни съдилища във всеки административен окръг. На тях са подсъдни всички граждански, търговски и наказателни дела. Те са първоинстанционни съдилища.
В главните търговски центрове, според Временните правила, се предвиждало да се създадат Търговски съдилища. Такова е създадено само в Русе. В центровете на губернии се създават Губернски съдилища, които се явяват като апелативни съдилища, където се решават окончателно граждански, търговски и углавни дела, постъпващи от Окръжните и търговските съдилища.

Административен съд, според Временните правила, се изгражда в губерниите или окръзите. В губерниите той се ръководел от губернатора, а в окръзите - от окръжния началник. Във Варна изграденият административен съд е председателстван от Д. Икономов. Съдът е ликвидиран през юни 1880 г. съгласно Указ № 279 от 21 юни 1880 г.
Като висша съдебна инстанция е създаден Върховният съд, който разглеждал по касационен ред окончателните решения, постановени от общите съдилища.
2 1Варна е последният град, освободен по време на Руско-турската война. Това се случва на 27 юли 1878 г. Градът е определен за център на губерния още в началото на май 1878 г., когато е назначен първият губернатор полк. Иван Кишелски. В продължилия повече от три месеца процес на опазване на града от турските войски тук съществува турска власт и съдебна система на всички нива. Това положение се запазва 23 октомври 1878 г., когато във Варна с Приказ № 15 на губернатора Павел Баумгартен са назначени първите български административни и съдебни власти. За председател на Окръжния съдебен съвет е назначен Велико Христов, за  членове – Елефтер Пастиев, Ахмед ефенди, и секретар Иван Жеков. Именно тези хора поставят началото на съдебната система във Варненския край.

Във Варненска губерния, която от 1 януари 1879 г. обхваща Варненски, Провадийски, Балчишки, Хаджиоглупазарджишки, Шуменски и Силистренски окръг, са изградени окръжни съдилища. Във Варна е формиран Губернски или Апелативен съд, който започва да действа от 1 февруари 1879 г. Тържественото освещаване извършва Варненският и Преславски митрополит Симеон. За председател на съда е назначен Яков Геров.

През октомври 1878 г. Велико Христов е избран за кмет на Варна и на неговото място като председател на Варненския окръжен съдебен съвет е назначен Георги Велчев и за секретар – Панайот Дюлгеров, които имали съдебен  опит. За членове са назначени първенци от гръцка, турска и българска народност. Още от самото си създаване Варненският окръжен съд има две отделения – гражданско и углавно. Съставът на съда е председател, зам.-председател, трима членове, секретар, двама помощник-секретари, двама писари и трима разсилни, които се назначават от княза и министъра на правосъдието, както и почетни членове, които по жребий участват в съдебните заседания. През 1880 г. това са Актар Халил ефенди, Петър Стоянов, Коста Жеков, Тютюнджи Осман, Юман ефенди, Стефан Сивриоглу, Георги Хаджи Ставров, Мурат Хаджи Саркизиян, Топерлак Алия, Христо Иванов, Генчо Ненов и Стоян Пешов. Съдебният съвет разглежда дела от граждански и углавен характер, като си служи с постановките във Временните правила, турските закони и българското обичайно право. Тази организация съществува до приемането и публикуването на първия Закон за устройството на съдилищата в България, обнародван в бр.47 на Държавен вестник от 2 юни 1880 г. Според чл. 1 на този закон съдебната власт в Княжество България принадлежала на мировите съдии, на окръжните съдилища, на апелативните съдилища и на Върховния касационен съд. Мировите съдилища били еднолични, а останалите – колегиални. Със закона са учредени прокурорският и следователският институт, които преди това не съществуват. По време на Временното руско управление функциите на прокурори и следователи се изпълнявали от отделни членове на съда.

Първа крачка за въвеждане на новата съдебна система в Княжество България е Указ № 279 от 21 юни 1880 г., публикуван в бр.54 на Държавен вестник от 28 юни 1880 г. С него, съгласно Закона за съдоустройството и Закона за административното разделяне на територията на Княжество България, се ликвидират съществуващите Административни губернски и окръжни съдилища. Техните дела “да бъдат предадени в подлежащите окръжни и Апелативни съдилища, на които преминават всичките права и обязаности от упразднените”. Във Варненска губерния по този указ се закрива Губернският административен съд, председател на който е Димитър Икономов.

Следващата стъпка е Указ № 113 от 20 август 1880 г., с който се закриват губернските съдилища. За територията на княжеството се определят апелативни съдилища в София и Русе. Съгласно Указа документите и делата на Варненския губернски съд се предават на Русенския апелативен съд. С Указ № 465 от 15 август 1880 г. на територията на бившата Варненска губерния се формират Варненско, Шуменско и Силистренско окръжно съдилище, а съществувалите дотогава Балчишко, Провадийско и Х. О. Пазарджишко се закриват. В околийските центрове Варна, Балчик, Ново село, Провадия и Хаджиоглу Пазарджик се създават мирови съдии, които са подведомствени на Варненския окръжен съд. Реформата е проведена от председателя на Варненския окръжен съд Кръстю Мирски.

С Указ № 484 от 26 август 1880 г., бр. 70 на Държавен вестник от 10 септември 1880 г. е съобщено:  “НР. Статия V. Да назначим следните лица за мирови съдии във Варненски съдебен окръг: 1) Досегашний председател на Разградския окръжен съд Н. Неделчев – мирови съдия на Варненска околия; 2) Досегашний член на Балчишкия окръжен съд Георги Киверски – мирови съдия на Балчишка околия; 3) Досегашният член на Провадийския окръжен съд Н. Бинев – мирови съдия на Еникьойска околия; 4) Досегашният председател на Х. О. Пазарджишкия окръжен съд Калчо Бобчевски – мирови съдия на Провадийска околия и 5) Досегашният член на Ески Джумайския окръжен съд Куцар Умуков – мирови съдия на Х. О. Пазарджишка околия.”
3 2Така утвърдените с указа петима мирови съдии са разпределени в петте околии на Варненски окръг. Те са еднолични съдилища, като съдията се назначавал от княза. Другият персонал се състоял от секретар, писар и разсилен, като в зависимост от броя на обслужваното население се увеличавал помощният персонал. Мировите съдилища разглеждали всички граждански дела за парични и други вземания и възстановяване на нарушено владение на движимо и недвижимо имущество. По отношение на наказателните дела на мировите съдилища били подсъдни дела за престъпления, които се наказват с глоба и задържане, както и наказателни дела за престъпления, наказуеми с тъмничен затвор до 6 месеца.

Създаденият през 1880 г. Варненски окръжен съд има състав: председател, подпредседател, членове, съдии и съдебен следовател. Варненският окръжен съд, като първостепенен според категорията на окръга, бил с по-голям щат и имал две отделения - гражданско и наказателно. Той разглеждал като първа инстанция всички граждански и търговски искове и наказателни дела, които са извън компетенцията на мировия съдия. Варненският окръжен съд разглеждал със съдебни заседатели наказателни дела за политически престъпления като обида на държавния глава и семейството му, нарушаване на избирателни права на гражданите, клевета чрез печата и др. Губернският съд във Варна, който играел роля на апелативен, с Указ № 113 от 20 август 1879 г. е ликвидиран и прехвърлен в Русе. Така до Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. съществуват Апелативните съдилища в София и Русе, а след Съединението към тях се присъединява и Апелативният съд в Пловдив.
В този си вид Варненският окръжен съд и подчинените му мирови съдии в околийските центрове съществува до 1913 г., когато след Букурещкия договор Южна Добруджа е предадена на Румъния. Мировите съдилища в Добрич и Балчик са ликвидирани като български структури на съдебната власт. Във Варненския окръжен съдебен район остават I и II мирови съдилища във Варна, Провадия, Козлуджа и Ново село. В началото на 1898 г. Новоселското мирово съдилище е преместено в Провадия като II Провадийско околийско мирово съдилище. От 1 август 1903 г. е преместено отново в Ново село. То е закрито след 19 май 1934 г.

Козлуджанското мирово съдилище съществува до 1910–1911 г., когато е закрито и е открито отново през 1915 г. Ликвидирано е със Закон-наредба от 19 ноември 1934 г. С този Закон-наредба за устройство на съдилищата, обнародван в Д.в., бр. 174 от 6 ноември 1934 г.,  всички окръжни съдилища съгласно новото деление на Царство България се преименуват в областни, а мировите съдилища – в околийски, като се закриват ония, които не са в околийските градове. Така във Варна се организира областен и околийски съд. Околийски съд се организира и в гр. Провадия на базата на съществуващото дотогава мирово съдилище. Към околийския съд в Провадия се закрива и мировото съдилище в Ново село (Дългопол).

1 1След освобождението на Южна Добруджа през септември 1940 г. по решение на общото събрание на Русенския апелативен съд от 19 септември 1940 г. се възстановяват “старите административни околии от 1912 г.”.

В района на Варненския областен съд се включват Добричка, Балчишка и Касъмска околия.

С Определение № 30 от 31 октомври 1940 г. на общото събрание на Варненския областен съд се взема решение да не се открива Касъмското околийско съдилище поради малкия брой жители. Със Заповед № 78 от 27 ноември 1940 г. на председателя на Варненския областен съд вместо в с. Касъм околийски съд се открива на 28 ноември 1940 г. в гр. Каварна. С определение № 34 от 3 дек. 1940 г. на Общо разпоредително заседание на Варненския областен съд се разпределят районите на Добричкото, Балчишкото и Каварненското околийско съдилище. Това положение съществува до 13 февруари 1941 г., когато Русенският апелативен съд представя в Министерството на правосъдието протокол от общото събрание, в който се определят ведомствата на новооткрития областен съд в Добрич. По този начин Варненският областен съд остава само с подведомствените му околийски съдилища във Варна и Провадия.

Областният съд – Варна, съществува до 1 януари 1948 г., когато е преименуван отново във Варненски окръжен съд, съгласно Закона за устройство на народните съдилища, обнародван в брой 70 на Държавен вестник от 26 март 1948 г. До 1959 г. във Варненски окръг съществува един окръжен съд. От 1 април 1959 г. град Варна е издигнат в ранг на окръг и до 31 юли 1964 г. в града съществуват две окръжни съдилища, едното с компетенция делата от Варна, а другото – от Варненски окръг. Съдилището с компетенция делата за Варна се наименува Градски съд. През 1964 г. двата съда се сливат и се наричат Варненски окръжен съд.
Околийските съдилища във Варна и Провадия продължават да носят това наименование до края на 1952 г., когато се преименуват във Варненски народен съд и в Провадийски народен съд. Към Варненския се обособяват първоначално пет района, а в Провадийския се обособяват два района за града и околията. През юни 1971 г. и двата съда се преименуват в Районни съдилища. На основание Разпореждане № 132 от 11 юли 1974 г. на Бюрото на Министерския съвет от 1 октомври 1974 г. в гр. Девня се открива Районен съд. В неговия район са включени общините Девня, Вълчи дол, Суворово и Ветрино. И трите Районни съдилища са подчинени на Варненския окръжен съд и на Министерството на правосъдието.

Прокуратурата в България съществува още от създаването на първите съдебни институции. До януари 1948 г. тя е в състава на съда, а от тази дата е уредена като самостоятелен институт – орган на Народното събрание, който да упражнява върховен надзор за законността в държавата. Варненската окръжна прокуратура съществува от 1948 г. Тя се ръководи от окръжен прокурор, който отговаря за дейността на всички прокурори в окръга. В нейния състав влизат създадените през 1948 г. районни прокуратури във Варна и Провадия.

През септември 1974 г. със Заповед № 558 на Главната прокуратура на НРБ в гр. Девня е открита Районна прокуратура с регион Девня, Вълчи дол и Суворово. С решения на ВСС от декември 1997 г. се създават апелативни съдилища и апелативни прокуратури в София, Пловдив, Велико Търново, Варна, Бургас и Военноапелативен съд.

Създаването на апелативните съдилища и прокуратури в България е следствие от новата Конституция на Република България от 1991 г. и Закона за съдебната власт от 1994 г., които регламентират триинстанционното производство. В съдебния район на Апелетивен съд – Варна, влизат окръжните садилища във Варна, Добрич, Шумен, Търговище и Силистра.

 

БОРИСЛАВ ДРЯНОВСКИ

писател-историк,

дългогодишен директор

на Държавен архив - Варна