Мярка за неотклонение "задържане под стража" в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.

Мерките за неотклонение имат за цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Мерките за неотклонение са четири: подписка; гаранция; домашен арест; задържане под стража.

При мярка „подписка“ обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа, като при определянето на тази мярка съдът взема предвид и имущественото положение на обвиняемия. Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. Тя се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.

Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашния арест.

Най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.

Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност е налице, когато:

• лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
• лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;     
• лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, съдът може да измени мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека.

Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.