Настоящият документ е изготвен с ясното съзнание, че ефективността на правосъдната система е зависима от доверието и съпричастността на гражданите към правораздавателните институции. Печеленето на доверие е двустранен процес и предполага взаимно разбиране, принципност в действията и надеждност на информацията. Ето защо срещата между гражданското общество и правосъдието се нуждае от посредничеството и партньорството на свободните медии.

І. ОБОСНОВКА НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ МЕДИЙНА ПОЛИТИКА

Дебатът за реформата в съдебната система у нас несъмнено попада в списъка на онези най-значими социални въпроси, върху които през последните години често се фокусира изострен обществен интерес. Отвъд злободневните и чисто персонални казуси, които периодично възбуждат медийното любопитство, интересът на гражданското общество към хода на реформата в съдебната система е базиран на централното място, което заема правото в съвременния свят.

Като частно лице гражданинът може да се стреми към материално благополучие; отделната икономическа организация може да се стреми към постигане на по-висок ръст на печалбите; отделната медия - към привличането на по-широка аудитория и следователно, на повече рекламодатели. Но отстояването на всички тези частни интереси е възможно тогава и само тогава, когато е гарантиран общият интерес . В модерните общества регулативната система, която олицетворява в най-висока степен общия интерес е правната система . Модерното право, като съвкупност от абстрактни принципи, норми и механизми за взаимен контрол между субектите на гражданското общество задава границите, в рамките на които могат да се разгръщат усилията за индивидуален просперитет. От тук произтича изключителната роля на правосъдието – само в степента, в която в едно общество съществува гражданска убеденост, че правилата за социално взаимодействие са справедливи и се спазват без изключение, само в тази степен субектите на гражданското общество са: мотивирани да работят за собственото си (професионално и гражданско) усъвършенстване в границите на правния модел; свободни от страха да бъдат засегнати основните им граждански и човешки права и склонни да инвестират усилия в социални иновации и бизнес предприемачество.

           В този фундаментален принцип на съществуване на модерните общества (превръщането на правото във върховен регулатор), обаче, е изначално заложено неотстранимо противоречие: противоречието между частния и общия интерес, видени от позициите на всекидневното съзнание.

Съдът е тази модерна институция, която в най-голяма степен е натоварена с отговорността да защитава общия интерес. Днес, обаче, съдебната система у нас е подложена на изпитание под напора на няколко галванизиращи се взаимно, деструктивни (външни на институцията по своя генезис) тенденции:

Първо. По принцип правосъдието черпи легитимност преди всичко от публичното утвърждаване на либералния принцип за върховенство на закона. В рамките на модерната система на разделение на властите, съдът е натоварен с очакването коректно да прилага закона, а не да го коментира. Само че периодично регистрираното от сондажите на общественото мнение трайно гражданско недоверие към законодателния орган на България неизбежно влече след себе си както 1) апатия към процеса на нормотворчество, така и 2) недоверие в качеството на продукта на този процес – нормативната база. Това, от своя страна, няма как да не се отрази и върху отношението към съда, който е поставен в положението да прилага закони, които изначално са застрашени от опасността върху тях да се проектира недоверието, което е фокусирала върху себе си институцията, която ги е приела.

Второ. Като цяло съдът се радва на висок обществен престиж тогава, когато принципът за разделение на властите се възприема от гражданите не просто като добронамерено пожелание, а като реален обществен механизъм, гарантиран от система от (публични) инструменти за баланс и независимост на държавните институции. Социологическите изследвания обаче показват, че подобен динамичен баланс трудно може да бъде установен, ако липсва консолидиран, публично заявен обществен интерес за върховенство на закона. Незрялостта на гражданското общество у нас е препятствие пред повишаването на правната култура на населението и това намира своето отражение в регистрираните тенденции големи групи граждани да не са съвсем наясно какви точно са правомощията на различните съдилища; каква е разликата между съд, следствие и прокуратура; по какви въпроси гражданите могат да се обърнат към кмета на общината, по какви към общинския съвет и по какви към съда и др. Ниската правна култура на големи слоеве от населението позволява множество политически, икономически, медийни интерференции в работата на съдебната система, а това подкопава доверието в съда като институция, вън и независимо от професионализма на отделните съдии или служители в администрацията на съдилищата.

Трето. Доверието в съдебната система е обвързано с правоемкостта на социалната реалност. Доколкото наложилата се в медийното пространство политическа реторика утвърждава у голяма част от гражданите впечатлението, че много от законодателните промени са извършени не поради вътрешната обществена необходимост от правна регулация на социални сфери, а под (императивния) натиск на външни сили, то и наивното разбиране, че правото не засяга в особено голяма степен всекидневния живот, а е насочено към разрешаването на политически задачи, намира все по-благодатна почва за разпространение. От тук логично следва и културната резистентност на социалната реалност към правото като модерен социален регулатор.

Четвърто. Налице е и растящ обществен интерес към правата на гражданите, механизмите за тяхната защита и санкциите за правонарушителите. Медиите, като основен източник на информация непрекъснато следят работата на различните звена в съдебната система и в значителна степен влияят върху формирането на общественото мнение. По тази причина, постоянното и коректно взаимодействие с представителите на средствата за масова информация би спомогнало за формирането на обективна обществена представа за съдилищата, като институции натоварени с отговорността да регулират обществените отношения чрез ефективно прилагане на законовите норми.

Същевременно, съвременните технологии, позволяващи много бързо разпространение на информационния поток, налагат необходимостта от адекватна ответна реакция от страна на правораздавателната система, за своевременно, точно и обективно отразяване на нейната работа.

Анализът на ситуацията на регионално ниво показва следните тенденции, които рядко влизат в обсега на общественото внимание и още веднъж подчертават необходимостта от създаването и реализирането на медийна стратегия:

• съдилищата функционират в условия на значителна натовареност (по отношение броя и сложността на разглежданите дела );
• съдии и съдебни служители работят професионално и постоянно полагат усилия за самоусъвършенстване и развитие (участия в обучителни курсове, семинари, конференции и т.н.);
• правораздавателните институции предоставят все повече възможности за по-качествено и бързо обслужване на гражданите (въвеждане на нови технологии,
• реорганизация на работното пространство, информационно обезпечаване чрез интернет страницата и специално открити за целта центрове);
• работещите в системата разбират необходимостта от “отваряне” на институциите и целенасочена работа за подобряване имиджа на съда;
• направени са стъпки за подобряване достъпа до информация и облекчаване на комуникациите с медиите (служител изпълняващ длъжността “Пресаташе” в Окръжен съд - Варна , който съдейства за по-добрата информираност по отношение работата на съда);
• съдилищата участват в партньорство с неправителствени организации при реализацията на разнообразни проекти и програми, имащи за цел повишаване институционалния им капацитет.

Наред с горепосочените положителни тенденции е необходимо да се отчетат и препятстващите процеса на комуникация фактори:

• съдии и съдебни служители работят в условията на преобладаващо негативно обществено отношение;
• налице са ограничения (наложени от закона) при оповестяване на информация за съдебни дела;
• липсват общоприети и точни критерии за съдържанието на информацията, която се разпространява в публичното пространство и за възможните ответни стъпки в случай на некоректно отразяване;
• двете страни в процеса на комуникация не познават достатъчно добре специфичните професионални изисквания, стоящи пред работещите в правораздавателните институции и журналистите;
• не е достатъчно често явление авторитетното присъствие на съдиите в публичното пространство.

           Ето защо, преодоляването на голяма част от проблемите, които днес възпрепятстват нормалната работа на съдилищата, изисква една по-голяма ангажираност на професионалистите от правосъдната система в публичното пространство и по-широко отваряне на съдебните институции към медиите. Съзнанието за особената роля на правосъдието за българската социална действителност е в основата на настоящата медийна стратегия.