Варненският окръжен съд определи мярка за неотклонение „домашен арест“ за срок до 40 дни спрямо руски гражданин, за да бъде осигурено присъствието му в предстоящото производство за неговата екстрадиция. Той е разследван от Руската федерация за участие в организирана престъпна група, извършвала имотни измами и пране на пари.

Мъжът е бил обявен за международно издирване с червена бюлетина на Интерпол от окръжния съд в Сочи през декември 2024 година.

Обвиненията към него са, че в периода от 2018 г. до 2021 г., чрез престъпната схема, в която е участвал, успял да присвои 18,6 хектара земя и да нанесе щети на държавата за 1 милиард рубли. Руските власти посочват, че след придобиването, имотите били продадени, а средствата преведени по сметки на офшорни фирми.

В молещата държава престъпленията, за които мъжът се разследва, се наказват с лишаване от свобода до 10 години.

В края на юни тази година, искане за екстрадиция имаше и спрямо майката на 44-годишния мъж, която е разследвана за същото престъпление. Окръжен съд - Варна отказа нейната екстрадиция в Руската федерация.

Защитата на чуждия гражданин поиска да му бъде определена по-лека мярка за неотклонение – „домашен арест“. Изтъкнато бе, че той е постоянно пребиваващ от 14 години в България, развива търговска дейност чрез регистрирано у нас дружество, семейството му живее във Варна, като освен това има и здравословни проблеми.

Съдебният състав на Варненския окръжен съд прецени, че искането за временното задържане на чуждия гражданин отговаря на изискванията на ЗЕЕЗА. Мярката има за цел да осигури присъствието на  лицето на предстоящото производство за екстрадиция. От събраните данни, за съда не може да бъде изведен извод, че има опасност мъжът да се укрие или да извърши престъпление. Лицето пребивава законно в страната и разполага с постоянен адрес. Няма доказателства, от които да се направи предположение, че съществува риск 44-годишният мъж да извърши престъпление. Поради изложените съображения, Варненският окръжен съд прецени, участието му в производството по същество, на което ще бъде решен въпроса за неговата екстрадиция, може да бъде осигурено и с временна мярка за неотклонение „домашен арест“ за срок до 40 дни, която да бъде контролирана с електронно наблюдение.

Определението подлежи на протест.